Днес Спартак Варна навършва 105 години
Футболният " Спартак " Варна навършва 105 години през днешния ден.
Отборът е учреден на 28 август 1918 година.
„ Спартак “ има общо 43 сезона в „ А “ група, което му отрежда 10 място във безконечната класация.
През 1945 година след решение на новата власт в България Шипченски сокол се сплотява с „ Левски “ (Варна) и „ Радецки “ под името „ Спартак “.
През 1945, 1946 и 1948 година „ Спартак “ е полуфиналист в държавното състезание.
През 1955 година „ соколите “ се класират на трето място в шампионата. В решителния финален мач варненци побеждават „ Славия “ като посетител с 2:1 и се подреждат след шампиона ЦСКА и „ Славия “. В тези години варненци имат доста мощна селекция, в която личат имената на легендите Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Вълчанов, Герасим Калугеров, Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и Христо Николов-Чоко. През 1958 година нападателят на „ Спартак “ Георги Арнаудов става голмайстор на шампионата за 1958 година с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „ Славия “ (Сф), който е някогашен футболист на „ Спартак “. През 1960 година нападателят на „ соколите “ Любен Костов също става голмайстор на „ А “ група с 12 попадения.
През 1961 г. Спартак е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 като посетител, а на полуфинала – „ Ботев “ (Пловдив) с 2:1 като хазаин. Финалът в София обаче е изгубен от ЦСКА с 0:3. Същата година „ Спартак “ взе участие в шампионата за КНК и става първият български тим за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни шампионати. Варненци отпадат в първия кръг от класния отбор на „ Рапид “ (Виена) след сензационно тъждество 0:0 като посетител и загуба с 2:5 във Варна.
В средата на 60-те години в Спартак настъпва промяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от мощния тим, постигнал съществени триумфи през отминалите 10 години, се отхвърлят от футбола. Заместниците им не са на тяхното равнище и отборът на два пъти изпада в „ Б “ група – първо през сезон 1963/64, а по-късно и през 1965/66.
На 6 март 1969 г. Спартак се сплотява с Локомотив (Варна) /основан 1935 г./ под името ЖСК-Спартак.
От „ железничарите “ в „ Спартак “ идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се причислява към сътрудниците си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче треньор остава единствено Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/71, отборът приключва преди всичко в „ Б “ група и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза.
В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на ЖСК–Спартак влизат Красимир Зафиров, Пламен Казаков, Иван Петров, Живко Господинов. Преди сезон 1981/82 за треньор е назначен Иван Вуцов, който извежда „ соколите “ до безапелационно първо място във втория ешелон и промоция за „ А “ група. През лятото на 1982 година в тима са привлечени още Стефан Найденов, Сашо Борисов, Румен Димов. Наставникът Вуцов построява здрав тим, само че след 5-ия кръг напуща с цел да поеме националния тим. На негово място отпред на отбора застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният тим стартира да играе постоянно домакинските си мачове в „ А “ група на стадион „ Спартак “, който е с потенциал от 12 000 седящи места. Преди това клубът употребява поредно градските игрища „ Колодрума “ и „ Юрий Гагарин “. ЖСК-Спартак прави доста сполучлива акция и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 на безпристрастен терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е изгубен от ЦСКА с 0:4. Въпреки това, ЖСК-Спартак получава право за присъединяване в шампионата за КНК, където доближава до осминафинал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като посетител и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „ соколите “ се изправя против британския гранд Манчестър Юнайтед и се показва почтено. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „ Олд Трафорд “ в Манчестър резултатът е 0:2.
През 1984 г. ЖСК-Спартак се класира на трето място в „ А “ група след Левски и ЦСКА. БФС обаче невиждано лишава бронзовите медали от „ соколите “ тъкмо преди формалното награждаване на тима на стадион „ Васил Левски “, тъй като в последния миг е взето противоречивото решение да се присъди служебна победа на Сливен в мача му с Ботев Враца (заради неточен състезател в състава на врачанския отбор). 16 години по-късно ЖСК-Спартак получава правдивост, когато БФС възвръща третото място и връчва бронзовите медали на футболистите.
През 1985 година футболът се отделя от другите спортове на дружество ЖСК-Спартак и се обособява като футболен клуб Спартак. През 1986 година плеймейкърът на „ соколите “ Живко Господинов е включен в състава на България за световното първенство в Мексико.
През 1989 година „ Спартак “ изпада в „ Б “ група. През 1990 година издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на процедура става първият в България футболен президент. През 1992 година варненци се завръщат в елита, само че след това отново изпадат, с цел да се утвърдят още веднъж в „ А “ група за по-продължително време през 1995 година под управлението на Николай Ишков. На 5 юни 1995 година пред 10 000 фенове на стадион „ Спартак “ варненци разрушават с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на „ Б “ група.
През сезон 1995/96 „ соколите “ приключват на шесто място в елита, а нападателят им Иво Георгиев става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те получават правото да показват България в летния европейски турнир Интертото, където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския Мюнхен 1860. През втората половина на 90-те години „ Спартак “ се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове в България, само че по този начин и не реализира нещо в действителност значимо.
На 15 юни 1998 година на общо заседание на клуба е решено „ Спартак “ да се преобразува в акционерно сдружение. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 година БФС публично възвръща извоюваното трето място на „ Спартак “ от 1984 година, а на специфична гала са връчени заслужените бронзови медали на тима.
Падението на „ Спартак “ стартира в края на първото десетилетие на новия век. На 14 ноември 2008 година „ Спартак “ записва унижителна загуба от безконечния зложелател ПФК Черно море в дербито на град Варна с 5 – 0 на стадион „ Тича “. Спартаклии губят и домакинския си мач с „ Моряците “ с 0 – 1, с което са изпратени в „ Б “ група на Българския футбол.През 2010 година, поради многото си отговорности, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от насъбраните задължения, управлението на ПФК „ Спартак “ АД взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „ Спартак 1918 “. За да избегне отпадане в „ А “ регионална група, Спартак 1918 се сплотява с Владислав (основан през 2009 г.) и заема неговото място в Североизточната „ В “ група. През сезон 2010/11 „ соколите “ приключват безапелационно преди всичко в класирането и се завръщат в професионалния футбол.
През сезон 2010/11 „ Тополите “ (Тополи) се сплотява с новооснования от почитатели на клуба различен „ Спартак 1918 “ (Варна). Поради съвпадане с имената с пререгистрирания „ Спартак 1918 “, изпаднал от Източна „ Б “ ФГ, съдът не дава регистрация на обединявания тим под това име, по тази причина името на новия тим остава „ Тополите “ (Тополи)[6].
През пролетния дял на сезон 2014/15 година представителният тим е изваден от „ Б “ група за второ отсъствие на мач в шампионата (поради финансови проблеми), а през сезон 2015/16 година „ Спартак 1918 “ не взе участие в шампионата (отново поради финансови проблеми) и поддържа единствено детско-юношеската си школа.
През 2016 година, с цел да се освободи от насъбраните финансови отговорности, управлението на „ Спартак 1918 “ официално се отделя от Владислав (след обединяването сред тях от 2010 г.), пререгистрира клуба под същото име – „ Спартак 1918 “ и възвръща представителния тим.
През сезон 2016/17 година „ Спартак 1918 “ се включва в регионалната футболна група „ А “ 2 – зона Варна. Преди началото на пролетния полусезон „ Спартак 1918 “ се сплотява с различния „ Спартак Варна “ – основан 2015 година Тъй като Наредбата на БФС не разрешава смяна на името и обединяване по време на шампионата, е осъществено неофициално обединяване сред двата клуба: „ Спартак Варна “ стопира присъединяване си в шампионата на Трета лига, а най-хубавите футболисти минават в тима на „ Спартак 1918 “, който продължава под същото име в Областната футболна група. След края на сезона, през месец юни 2017 година, обединяването е осъществено и юридически. В края на 2017 най-голямата почитател секта Синдикат-12 излъчва свое управление като за ръководител на сдружението е определен Стефан Калименов със зам.председател Евгений Балев. Основна цел пред клуба става връщането на спортната база на стадион „ Спартак “. На 6 юли 2018 година с решение на Общински Съвет град Варна, футболният клуб получава за прилагане стадион „ Спартак “. Всичко това се случва след траяла близо 10 години битка от страна на последователите на клуба. Впоследствие Министерски съвет отпуска на клуба средства за ремонта на стадион „ Спартак “ и градеж на нова естрада, като строително-ремонтните работи започват на 12 октомври 2018 година.
През 2020 година на 11 март след осъществяване на Общо заседание са признати оставките на остарялото управление, отпред с Борислав Георгиев и Мартин Зафиров, Радостин Станев, Евгени Балев и Евгени Станимиров. За ръководител на клуба е определен варненският предприемач Асен Миланов. В новото управление са определени и Антон Симеонов, Иван Жеков, Стефан Калименов, Красимир Кузманов, Сергей Петров - Араджиони и Бисерка Миланова.[7]
През 2022 година клубът съумява да си обезпечи място в Първа професионална футболна лига, след 13 годишно неявяване от футболния хайлайф.[8] След като Спартак съумява да завоюва единствено една точка в първите си 5 мача, треньорът на клуба Васил Петров подава оставка. Временно тимът е стихотворец от Георги Иванов - Геша.
През сезон 2022/23 Спартак приключват на 16-то място в Първа лига и изпадат от шампионата.
Отборът е учреден на 28 август 1918 година.
„ Спартак “ има общо 43 сезона в „ А “ група, което му отрежда 10 място във безконечната класация.
През 1945 година след решение на новата власт в България Шипченски сокол се сплотява с „ Левски “ (Варна) и „ Радецки “ под името „ Спартак “.
През 1945, 1946 и 1948 година „ Спартак “ е полуфиналист в държавното състезание.
През 1955 година „ соколите “ се класират на трето място в шампионата. В решителния финален мач варненци побеждават „ Славия “ като посетител с 2:1 и се подреждат след шампиона ЦСКА и „ Славия “. В тези години варненци имат доста мощна селекция, в която личат имената на легендите Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Вълчанов, Герасим Калугеров, Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и Христо Николов-Чоко. През 1958 година нападателят на „ Спартак “ Георги Арнаудов става голмайстор на шампионата за 1958 година с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „ Славия “ (Сф), който е някогашен футболист на „ Спартак “. През 1960 година нападателят на „ соколите “ Любен Костов също става голмайстор на „ А “ група с 12 попадения.
През 1961 г. Спартак е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 като посетител, а на полуфинала – „ Ботев “ (Пловдив) с 2:1 като хазаин. Финалът в София обаче е изгубен от ЦСКА с 0:3. Същата година „ Спартак “ взе участие в шампионата за КНК и става първият български тим за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни шампионати. Варненци отпадат в първия кръг от класния отбор на „ Рапид “ (Виена) след сензационно тъждество 0:0 като посетител и загуба с 2:5 във Варна.
В средата на 60-те години в Спартак настъпва промяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от мощния тим, постигнал съществени триумфи през отминалите 10 години, се отхвърлят от футбола. Заместниците им не са на тяхното равнище и отборът на два пъти изпада в „ Б “ група – първо през сезон 1963/64, а по-късно и през 1965/66.
На 6 март 1969 г. Спартак се сплотява с Локомотив (Варна) /основан 1935 г./ под името ЖСК-Спартак.
От „ железничарите “ в „ Спартак “ идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се причислява към сътрудниците си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче треньор остава единствено Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/71, отборът приключва преди всичко в „ Б “ група и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза.
В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на ЖСК–Спартак влизат Красимир Зафиров, Пламен Казаков, Иван Петров, Живко Господинов. Преди сезон 1981/82 за треньор е назначен Иван Вуцов, който извежда „ соколите “ до безапелационно първо място във втория ешелон и промоция за „ А “ група. През лятото на 1982 година в тима са привлечени още Стефан Найденов, Сашо Борисов, Румен Димов. Наставникът Вуцов построява здрав тим, само че след 5-ия кръг напуща с цел да поеме националния тим. На негово място отпред на отбора застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният тим стартира да играе постоянно домакинските си мачове в „ А “ група на стадион „ Спартак “, който е с потенциал от 12 000 седящи места. Преди това клубът употребява поредно градските игрища „ Колодрума “ и „ Юрий Гагарин “. ЖСК-Спартак прави доста сполучлива акция и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 на безпристрастен терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е изгубен от ЦСКА с 0:4. Въпреки това, ЖСК-Спартак получава право за присъединяване в шампионата за КНК, където доближава до осминафинал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като посетител и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „ соколите “ се изправя против британския гранд Манчестър Юнайтед и се показва почтено. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „ Олд Трафорд “ в Манчестър резултатът е 0:2.
През 1984 г. ЖСК-Спартак се класира на трето място в „ А “ група след Левски и ЦСКА. БФС обаче невиждано лишава бронзовите медали от „ соколите “ тъкмо преди формалното награждаване на тима на стадион „ Васил Левски “, тъй като в последния миг е взето противоречивото решение да се присъди служебна победа на Сливен в мача му с Ботев Враца (заради неточен състезател в състава на врачанския отбор). 16 години по-късно ЖСК-Спартак получава правдивост, когато БФС възвръща третото място и връчва бронзовите медали на футболистите.
През 1985 година футболът се отделя от другите спортове на дружество ЖСК-Спартак и се обособява като футболен клуб Спартак. През 1986 година плеймейкърът на „ соколите “ Живко Господинов е включен в състава на България за световното първенство в Мексико.
През 1989 година „ Спартак “ изпада в „ Б “ група. През 1990 година издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на процедура става първият в България футболен президент. През 1992 година варненци се завръщат в елита, само че след това отново изпадат, с цел да се утвърдят още веднъж в „ А “ група за по-продължително време през 1995 година под управлението на Николай Ишков. На 5 юни 1995 година пред 10 000 фенове на стадион „ Спартак “ варненци разрушават с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на „ Б “ група.
През сезон 1995/96 „ соколите “ приключват на шесто място в елита, а нападателят им Иво Георгиев става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те получават правото да показват България в летния европейски турнир Интертото, където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския Мюнхен 1860. През втората половина на 90-те години „ Спартак “ се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове в България, само че по този начин и не реализира нещо в действителност значимо.
На 15 юни 1998 година на общо заседание на клуба е решено „ Спартак “ да се преобразува в акционерно сдружение. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 година БФС публично възвръща извоюваното трето място на „ Спартак “ от 1984 година, а на специфична гала са връчени заслужените бронзови медали на тима.
Падението на „ Спартак “ стартира в края на първото десетилетие на новия век. На 14 ноември 2008 година „ Спартак “ записва унижителна загуба от безконечния зложелател ПФК Черно море в дербито на град Варна с 5 – 0 на стадион „ Тича “. Спартаклии губят и домакинския си мач с „ Моряците “ с 0 – 1, с което са изпратени в „ Б “ група на Българския футбол.През 2010 година, поради многото си отговорности, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от насъбраните задължения, управлението на ПФК „ Спартак “ АД взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „ Спартак 1918 “. За да избегне отпадане в „ А “ регионална група, Спартак 1918 се сплотява с Владислав (основан през 2009 г.) и заема неговото място в Североизточната „ В “ група. През сезон 2010/11 „ соколите “ приключват безапелационно преди всичко в класирането и се завръщат в професионалния футбол.
През сезон 2010/11 „ Тополите “ (Тополи) се сплотява с новооснования от почитатели на клуба различен „ Спартак 1918 “ (Варна). Поради съвпадане с имената с пререгистрирания „ Спартак 1918 “, изпаднал от Източна „ Б “ ФГ, съдът не дава регистрация на обединявания тим под това име, по тази причина името на новия тим остава „ Тополите “ (Тополи)[6].
През пролетния дял на сезон 2014/15 година представителният тим е изваден от „ Б “ група за второ отсъствие на мач в шампионата (поради финансови проблеми), а през сезон 2015/16 година „ Спартак 1918 “ не взе участие в шампионата (отново поради финансови проблеми) и поддържа единствено детско-юношеската си школа.
През 2016 година, с цел да се освободи от насъбраните финансови отговорности, управлението на „ Спартак 1918 “ официално се отделя от Владислав (след обединяването сред тях от 2010 г.), пререгистрира клуба под същото име – „ Спартак 1918 “ и възвръща представителния тим.
През сезон 2016/17 година „ Спартак 1918 “ се включва в регионалната футболна група „ А “ 2 – зона Варна. Преди началото на пролетния полусезон „ Спартак 1918 “ се сплотява с различния „ Спартак Варна “ – основан 2015 година Тъй като Наредбата на БФС не разрешава смяна на името и обединяване по време на шампионата, е осъществено неофициално обединяване сред двата клуба: „ Спартак Варна “ стопира присъединяване си в шампионата на Трета лига, а най-хубавите футболисти минават в тима на „ Спартак 1918 “, който продължава под същото име в Областната футболна група. След края на сезона, през месец юни 2017 година, обединяването е осъществено и юридически. В края на 2017 най-голямата почитател секта Синдикат-12 излъчва свое управление като за ръководител на сдружението е определен Стефан Калименов със зам.председател Евгений Балев. Основна цел пред клуба става връщането на спортната база на стадион „ Спартак “. На 6 юли 2018 година с решение на Общински Съвет град Варна, футболният клуб получава за прилагане стадион „ Спартак “. Всичко това се случва след траяла близо 10 години битка от страна на последователите на клуба. Впоследствие Министерски съвет отпуска на клуба средства за ремонта на стадион „ Спартак “ и градеж на нова естрада, като строително-ремонтните работи започват на 12 октомври 2018 година.
През 2020 година на 11 март след осъществяване на Общо заседание са признати оставките на остарялото управление, отпред с Борислав Георгиев и Мартин Зафиров, Радостин Станев, Евгени Балев и Евгени Станимиров. За ръководител на клуба е определен варненският предприемач Асен Миланов. В новото управление са определени и Антон Симеонов, Иван Жеков, Стефан Калименов, Красимир Кузманов, Сергей Петров - Араджиони и Бисерка Миланова.[7]
През 2022 година клубът съумява да си обезпечи място в Първа професионална футболна лига, след 13 годишно неявяване от футболния хайлайф.[8] След като Спартак съумява да завоюва единствено една точка в първите си 5 мача, треньорът на клуба Васил Петров подава оставка. Временно тимът е стихотворец от Георги Иванов - Геша.
През сезон 2022/23 Спартак приключват на 16-то място в Първа лига и изпадат от шампионата.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ